Любопитни факти за зехтина

Едно от най-любимите ни занимания е да се ровим из различните архиви, за да намерим максимално полезна и приятна информация за темата, която ни касае. Така често попадаме на любопитни факти, които няма как да не споделим с вас.

Знаете ли, че още от древни времена, маслината намира широки приложения в нашия начин на живот? С маслинови клонки били дарявани атлетите в древна Гърция след състезание, а за по-добра мобилност, самите те се мажели със зехтин преди състезание.
Повече информация за предназначенията на зехтина, четете тук.

Маслината също така е включена в редица религии, носеща символа на мира и справедливостта. 

Маслината е вид вечнозелено дърво, с ниско стебло и раклонена корона, достигащо между 8 и 15м височина, с дребни тъмнозелени, продълговати листа и малки овални плодове, чиято форма и цвят варират според сорта и степента на зреене. Може да се забележат зелени, зеленикаво кафеви, виолетови, кафеникави и черни маслини. 

Дълголетието на маслиновото дърво се дължи на неговата сила и способност да оцелява при неблагоприятни условия. 

Маслиновите дървета могат да преживеят суша, да се адаптират към почти всяка слънчева или умерена среда, да процъфтяват в повечето видове почви и дори да издържат на периоди на ниски температури.

В исторически план, маслината е едно от растенията, за които има доста големи противоречия стане ли въпрос за нейния произход. Въглеродни изследвания на фолиси сочат, че древни дървета с геном, подобен на маслината, датират от периода на олигоцена, или периода от преди 20-40 милиона години, в региона на днешна Италия, Албания, Македония, Черна гора.  

За съвременната маслина се смята, че произлиза от древните земи на Персия и Месопотамия от преди около 10 000 години (днешните Иран, Ирак, Сирия, Ливан, Кувейт). Нейните плодове са били дълбоко ценени още тогава, като са били използвани за храна, козметика, лечение и редица други цели.

Твърди се, че около 28 век пр.н.е, благодарение на финикийците, маслиновото дърво най-после достига до древна Гърция, Картаген и Либия. В следващите 25 века, до 1500г пр.н.е маслините се превръщат в голям хит в Римската империя и биват разпространени и култивирани и в останалите средиземноморски държави, първоначално в Италия, а след това и в Испания, южните части на Франция и Португалия.

Изглежда, че ядливата маслина е съществувала заедно с хората от около 5000 до 6000 години, връщайки се към ранната бронзова епоха (3150 до 1200 г. пр. н. е.). Произходът му може да бъде проследен до Леванта въз основа на писмени плочки, костилки от маслини и дървени фрагменти, открити в древни гробници. Още през 3000 г. пр. н. е. маслините са отглеждани с търговска цел в Крит; те може да са били източник на богатството на минойската цивилизация.

През 16ти век, маслината бива пренесена от Испания на Американския полуостов, като първите засадени дръвчета са в Лима от Антонио де Ривера, през далечната 1560г. Отглеждането на маслинови дървета бързо се разпространява по долините на сухото тихоокеанско крайбрежие на Южна Америка, където климатът е подобен на средиземноморския.

Испанските мисионери установяват дървото през 18 век и в Калифорния. За първи път е култивиран в Мисия Сан Диего де Алкала през 1769 г. или по-късно около 1795 г. Овощни градини са започнати в други мисии, но през 1838 г. инспекция открива само две маслинови градини в Калифорния.

Отглеждането на маслини, с цел производството на маслиново масло постепенно се превръща в изключително успешно търговско начинание от 1860-те нататък. 
Премиум екстра върджин зехтини с доказан произход и качество, можете да откриете тук.

Към днешна дата, по цялото земно кълбо растат над 865 милиона маслинови дървета, в над 500 официално признати сорта, с над 2000 различни култивации, в 41 държави по света. По-голямата част от тях са разположени предимно в Средиземноморския басейн, но освен Европа, Америките, Африка и Азия, маслини се отглеждат дори в Австралия и на Филипините. 

В световен мащаб, над 90% от продукцията ежегодно отива за производството на зехтин, а останалите 10% се делят предимно за директна консумация и козметични цели.

Първото място по добив на зехтин е за Испания, чиито количества ежегодно се равняват около половината от общото производство. Второто и третото място се отреждат на Италия и Гърция, като разликата помежду им е от около 300 000 метрични тона.

Съставът и хранителните качества на зехтина варират в зависимост от сорта, надморската височина, времето на прибиране на реколтата и процеса на извличане. Състои се основно от олеинова киселина (до 83%), с по-малки количества други мастни киселини, включително линолова киселина (до 21%) и палмитинова киселина (до 20%). 

Повече информация за състава на зехтина, четете в Полезните вещества в екстра върджин зехтина.

Вкусовите характеристики и полезни качества на маслините зависят също много от терорарите (тероар - пълната природна характеристика, в която се отглеждат растения като гроздето и маслините. Тероарът включва фактори като вид почва, топография и георграфски специфики и климат.)

Испания, освен че е първенец по производство на зехтин, то тя държи челната позиция и за най-добър екстра върджин в света. Даваща дом на над 300 милиона дръвчета, Испанското производство на зехтин се добива от 4 големи зони, разделени на 29 региона. Най-ценният от тях и даващ над 70% от продукцията, се намира в южната част на държавата и се нарича Андалусия. 
Подбрани екстра върджин зехтин от Испания можете да откриете тук.

Както споделихме по-горе, различните видове екстра върджин зехтин варират от сортовете на маслините. Сортовете се делят основно на три категории:

1. За производство на зехтин -  за района на южна Испания се твърди, че съхранява над 700 вида маслини, по-голямата част от които са предназначени за производство на зехтин.
   
   
2. За директна консумация - т.нар. Трапезни маслини. Те са обикновено сортове маслини, които със съзряването типично горчивият им вкус става трапчив. Те са предимно съхранявани в саламура, или подсолени. От този тип са така популярните в България гръцки сорт Каламата.
   
   
3. Подходящи и за двете - пример за това също могат да бъдат Каламата, чиито разновидности в култивацията се използват и за направата на зехтин.

Сортовете маслини за зехтин, за които се твърди, че са най-богати на витамини Е, К, полифеноли и омега 3 и 6 мастни киселини са:

1. Арбекина - Един от най-приятните сортове зехтини, който бива широко използван за медицински тестове и изследвания. Сорт, който е с по-плодов и свеж вкус и е най-подходящ за поръсване на риба, салати и при печене, но също толкова ефективно може да бъде и пържено в него.
   
   
2. Пикуал - един от най-разпространените сортове в световен мащаб. С по-здрав и пиперлив послевкус, с вкус на зелен артишок. Подходящ за готвене, пържене и приготвяне на месо.
   
   
3. Манцанила - сорт, характеризиращ се с изключително наситен плодов вкус и аромат, с нотки на босилек и домати. Подходящ за всякакви приложения.
   
   
4. Корникабра - сорт маслини характерен с неговата горчивина и трапчивост. Основно използван от ценители, поради характерния му вкус. Подходящ за всякакви приложения.

Подбани сортове екстра върджин зехтини с доказан произход, можете да откриете тук. 

Редовният прием на зехтин действа подобно на антидепресант и е от голямо значение за нормалния ритъм на сърцето и поддържането на здравословните нива на холестерол в кръвта. 

Той действа като мощен антиоксидант, който улавя свободните радикали и подобрява елсатичността на тъканите. Поради тази причина често се ползва в козметиката. 

Повече информация за полезните здравословни ползи от зехтина, четете в Полезни предназначения на зехтина.